|
зъ̀бя се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. За животно — показвам зъбите си, за да ухапя. Тебе хапало ли те е куче, гдето мълчешката се пуща. Друго лае, пищи, зъби се, ама като му махнеш само и побегне. Ст. Даскалов. 2. Прен. Разг. Говоря заядливо, предизвикателно. Чакай бе, момиче! — прекъсна я нервно бащата. — Още не си ме чула, какво ще ти кажа, и веднага се зъбиш: не искам туй, не искам, онуй! Св. Минков.
|